Съобщава се, че в Газа е убит българин. Шофьор бил

 

Съобщава се, че в Газа е погубен българин. Шофьор бил индивидът и работел към Организация на обединените нации. Още един погубен в Газа – това е същото, като да се тревожиш, че е отвята песъчинка от пустинята.
Не е доста прелестно, че е българин и че работи за Организация на обединените нации, само че то Организация на обединените нации и българите кой ги брои? 
Над селото, в което пребивавам – към манастира и в скалите над него постоянно падат мълнии. Чувал съм, че мълнии са убивали овце и кози. Виждал съм и подпалено от гръмотевица дърво. Да е убиван човек от гръмотевица, не ми е известно, само че тука, по горите, хората не си споделят много-много. 

Не е изключено в Газа също да е паднала гръмотевица и да е умъртвила нашия съотечественик. И да е ранила другите трима-четирима като него – чиновници на Организация на обединените нации. Мълниите са Божие наказване и убиват, и пет пари не дават. 
Знам какъв брой е деликатна тематиката, какъв брой са чувствителни (и с цялостно право) евреите към живота и ориста си, към историята си, ясно ми е какво са дали на света и какъв брой са страдали, само че в тази ситуация с убития българин работата не е доста читава. 
В Газа починаха десетки хиляди палестинци. Тъпчат ги и ги срутват тия палестинци – без да ги разделят на Хамас и елементарни хора, без да ги разделят на бойци, дами и деца. А по този начин нареченият групов либерален Запад, в тази ситуация предвождан от Съединени американски щати, си затваря  очите,ушите и устата. Не ги затваря изцяло, само че всички реакции могат да минат по линията на отбий номер. 

Потрисащо е и двупосочието на българската интелигенция във връзка с кръвта в Украйна и на кръвта в Газа.А от през вчерашния ден – и на българска кръв. Смъртта не би трябвало да има двупосочие и не би трябвало едната кръв да може да се пролива, а проливането на другата да е закононарушение и сатанизъм. Човешкият взор или е взор на човек със сърце, или е разноглед взор.
Усещам по какъв начин нашите - българските институции, са се натиснали надолу, по какъв начин гледат работата с убития българин да се погълне от пожара в Кочани и по какъв начин се вземат всички ограничения работата да се замаже. Знаем по какъв начин трепват като струни сърцата на чиновниците във Външно министерство и по какъв начин одобряват Декларации по разнообразни въпроси на секундата, а в тази ситуация са излезли в неплатен отпуск. Спомняме си по какъв начин на воля се лее алена багра по избрани Посолства и по какъв начин през днешния ден боята от всевъзможен цвят е огромен недостиг. Нямаме информация, чакаме още информация, казусът се проверява – тъкмо това са думите, с които стартира замитането на Смъртта под килима. Обаче Смъртта не е отпадък – да я заметеш – тят попива през килима и се вижда.
 А другояче знаем  колко елементарно се лепят етикети, по какъв начин се раздават оценки за събития и персони, които не се вместват в координатната система на разрешеното. Не е грях да се споделят думи и против мощните на деня. Точно в България, която е положила огромни старания и е избавила, доколкото е могла, своите евреи, би трябвало да се чуват и гласове против Силните. На никого не е разрешено всичко.

Може и да се окаже, не е невероятно, че българинът е погубен инцидентно, че не го е умъртвила военната машина на Нетаняху, че го е гръмнал Хамас, че го е поразил Господ Бог или Божия гръмотевица, само че за тази гибел би трябвало да се приказва. Защото ножът е опрял до кокала. 

Около нас вилнеят войни, огън гори, анулират се избори, правят се политически арести, краде се като за международно, кожата на света се прекроява и все пак за този погубен българин би трябвало да се приказва. И да се търси отговорност за гибелта му. Иначе приличаме на мишки, които се интересуват единствено от сиренцето си, а след това хвърчат, с цел да ги виждат. Мишките и когато ръкопляскат, и когато плачат, си остават мишки. 
А с хората не би трябвало да е по този начин. Не би трябвало. 

Николай Милчев